Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
Преди няколко дни бе публикуван анализът „Икономически перспективи на ОИСР“, том 2025, брой 1. Според него, а и не само според него, глобалните перспективи стават все по-предизвикателни.
Значителното увеличение на търговските бариери, по-строгите финансови условия, отслабеното доверие на бизнеса и потребителите и повишената политическа несигурност представляват значителни рискове за растежа. Ако тези тенденции продължат, те биха могли значително да отслабят икономическите перспективи.
Нарастващите търговски разходи – особено в страните, които въвеждат нови тарифи – вероятно ще подхранят инфлацията, въпреки че това може да бъде частично компенсирано от по-ниските цени на стоките. Рисковете за перспективите остават значителни.
Българските перспективи за растежа при това „стабилно“ управленско тяло са ясно очертани: 2025 г. – 2,6%, през следващата 2026 г. – 2,3%. Това означава „нисък“ темп на растеж, даже по-нисък от 2024 г., когато имаше служебно правителство – тогава растежът беше 2,8%.
Или: България ще пътува напред с по-ниска скорост от средната в света, която за двете години ще бъде по 2,9%.
Никоя беда не идва сама. Прогнозира се, че цените на потребителските стоки у нас ще нараснат с 3,8% през тази година и с 2,8% през следващата. Това означава, че „препоръчителното“ максимално ниво от 2,0% годишна инфлация ще бъде „преизпълнено“, но това радва само НАП.
Пуф-паф, пуф-паф – и държавният дълг ще нарасне от 25,0% през 2025 г. на 25,9% през 2026 г. За да приключим с панорамния поглед, ще добавя, че ще наблюдаваме превес на вноса над износа и неблагоприятно външнотърговско салдо.
Общата картина не очертава „развитие-мечта“ за българската икономика, следователно – и за социалната система. Но нещата може да загрубеят по много пътища и магистрали: високи мита на САЩ за ЕС, открито вдигане на харчовете за отбрана до към или над 2,5% от БВП, поредно участие (след катастрофата „Ирак“) чрез „коалиция на желаещите“ във войните в Украйна и/или Близкия изток, висока корупция при поредните „приватизации“ и раздаване на държавно (обществено) имущество, нови – и справедливи – протести и стачки за растеж на доходите, за да се компенсира инфлацията и т.н.
Малко неща ще ни радват: богата страна сме – четирима VIP политици ползват 110-местен правителствен еърбъс; имаме два олимпийски комитета, навлизаме смело в „клуба на най-богатите“, всичко вече става „ново начало“, но преходът няма край.
